Део е пич на място. От онези, които поемат ангажимент или дават обещание с усмивка и ги изпълняват с точността на швейцарски часовник. Уговаряме се за интервю на тържеството по случай рождения ден на Българския спортен тотализатор: “Хайде в удобно за теб време да седнем за по бира и да поговорим. Няма да те бавя”, казвам аз. Но Део вече не пие, въпреки че не това е проблемът: “Супер, но живея в Годеч и си пътувам. Но се чуваме и го правим – по телефона, онлайн… Както кажеш”, отговаря ми той. След седмица-две, когато настъпва часът за финалната уговорка, го питам: “Утре, вдругиден – кога можеш?”, а той изстрелва: “Днес, още сега!”.
И не се бавим, а започваме да прескачаме през темите. Тази за коронавируса не може да бъде пропусната.
Как се отразиха тежките пандемични месеци на телевизионния водещ и семейството му?
След тежките месеци, които преживяхме всички, сме преди всичко ваксинирани – усмихва се той. – Преди две години взехме решението да се преместим да живеем в по-малък град в близост до София и всъщност това ни даде възможност да преживеем по-леко изолацията. Брат ми живее в съседство. С жена му си имат две прекрасни момчета близначета, Алек и Виктор, и с нашите Боби и Теди заформихме една мини детска градина на разменни начала – ту в нашия двор, ту в техния. Така времето мина. Страхове и притеснения имаше, разбира се. Всички трябваше да се адаптираме към тази нова и пълна с неизвестни ситуация. Радвам се, че тя вече влиза под някакъв контрол, надявам се, и ще можем със съответните уроци да продължим напред животите си.”
Чудесна философия, нали? Не можем да върнем времето, така че нека гледаме напред. А Део, който винаги е споделял, че се чувства късметлия, все още неизменно разчита на късмета си.
“Вярвам в него и съм благодарен на съдбата за всичко, което съм преживял до момента – и добро, и лошо. Смятам, че сега с действията си създавам ситуации, в които късметът ми да се прояви. Като по млад не действах така – бях доста по-инертен. И съм благодарен наистина, че все пак стигнах до тук – да ти давам това интервю.”
Популярният телевизионен водещ е спортна натура и разкрива, че поддържа формата си с всекидневни кросове. През двете седмици на годишния си отпуск успява да покара и уиндсърф.
А гледа ли спорт и има ли идоли?
“Когато все още играеше Димитър Бербатов, подкрепях всеки един негов отбор. Следя тежката категория в професионалния бокс. Интересувам се и от Джордж Сен Пиер, един от най-изявените атлети в смесените бойни изкуства. Той вече е в пенсия, но следя изявите му в различни интервюта и подкасти, в които дава съветите си за тренировки и начин на живот. Това е в общи линии.”
Постепенно преминаваме и към тотото – голямата телевизионна страст на Део през последните години. На незапознатите с подробностите със сигурност им е интересно как така Деян Славчев стигна до това да е лицето на Българския спортен тотализатор заедно с очарователната си колежка Марина.
“Преди малко повече от пет години Любо Нейков се свърза с мен и ми даде този шанс – да започна работа в “Спорт тото”. В началото имах леки притеснения как ще се адаптирам, тъй като тегленията са на живо, а това има своите специфики. Но лека-полека свикнах, изградих си дисциплина. Имам си стъпки, които следвам неотменно всеки четвъртък и неделя, когато са тиражите, и заобичах много работата си. Щастлив съм. Благодаря за всичко на Марина Кискинова и на колегите си на терен, с които сме едно цяло. Благодаря и на ръководството на тотализатора, което се грижи страхотно за нас и ни осигурява възможно най-добрите условия за работа. Както казах, благодарен съм на съдбата си. Времената са тежки и нещата можеха да стоят по съвсем различен начин. Работата ми в “Спорт тото” е сериозен етап в професионалния ми път, както и шанс да науча много нови неща, да поема нови отговорности и да се науча да ги нося с лекота.”
Замисляли ли сте се какво е усещането да си част от процеса, в който обикновени хора за секунди стават милионери? Део разказва за това от първа ръка.
“Когато падне джакпотът, преживяването няма еквивалент. Водил съм големи телевизионни формати, в някои съм участвал и някои съм печелил дори – усмихва се той. – Но падането на джакпота е като някаква бомба от адреналин и положителни емоции. През всички колеги в студиото преминава ударната вълна, крещи се, вика се… Направо не знам как успяваме да завършим тиража. После ми се иска веднага да изляза в шестмесечна отпуска. Но просто преминаваме към тегленето на “Тото джокер” печалбите и така до следващия тираж. Надявам се, че късметлиите успяват да оправят финансовите си проблеми и да погледнат с надежда на живота. Ние можем да им пожелаем само едно – със здраве да си харчат печалбите и да са щастливи.”
Какво би направил Део, ако той удари джакпота?
“Хм – замисля се водещият. – Бих си изчистил първо ипотечния кредит, после ще заделя солидна част за образованието на децата, ще помогна на роднините си и ще си позволя уиндсърф почивка със семейството на остров Мавриций. С тези джакпоти, които има в тотото, ще направя всичко изброено и доста ще ми останат. Да видим.”
След безброй предавания на живо зад гърба си, Део има много както забавни, така и напрегнати истории в студиото на тотализатора. Ето една от тях:
“Налагало ми се е да се моля на “малката машинка”, както я наричаме (машината, с която се тегли “Тото джокер”), да заработи, тъй като след смяна на декора един от въздуховодите ѝ беше затиснат и тя не искаше да стартира. Но след сърдечни молби в ефир от моя страна, тя се задейства и си свърши работата. После колегите казаха, че така е бил затиснат този въздуховод, че въобще не са наясно как е успяла да сработи. Явно много ме обича и си е казала: “Не, няма да те оставя, Деяне! Няма!”
Но Део май е оставил музиката. Нали помните култовото предаване "Джубокс" и още по-култовия рефрен "Д2 и Део две напред, две напред..." Какви ли спомени му навяват тези думи?
“Ха-ха. Хората все още така ми подвикват зад гърба след толкова години. Топли спомени и много щури мигове ми навяват тези думи. С музиката съм си взел малко почивка. Сега се опитваме с Борко Чучков да финализираме една идея за нещо като стендъп комеди спектакъл с елементи на драма, свързан с и без това колебливата ми кариера. Надяваме се на 4 септември този проект да направи своята премиера на “София Съмър Фест”.”
"Колеблива кариера ли"? Део определено обича самоиронията и затова държа да му задам въпрос, в който да го нарека "русия чичко от Тото-то" (измислено от децата, които го срещат по улицата) и да го попитам за какво съжалява.
“Русият чичко от тотото” не съжалява за нищо. Всичко преживяно е било някакъв важен урок по пътя на самоусъвършенстването.”
И за финал - каква е тайната му за запазването на тийнейджърското излъчване и вечния позитивизъм?
“Аз не усещам да излъчвам вечен позитивизъм, а вече виждам и следите на времето по тялото и лицето си. Тийнейджърът отдавна го няма. Гледам да приема случващите се промени с достойнство и ясен ум и да им се радвам. Старая се физически и психически да съм в кондиция, за да мога, ако ми е отредено, да поживея по-дълго и по- качествено с жена си и децата си.”
Желаем ти го от все сърце, Део! Както и богата реколта от домати и краставици в новата оранжерия, “подарък от мама”.
