Днес в рубриката #Сефте на Dir.bg ни срещат с бившият футболен национал Гошо Гинчев. Един от онези спортисти, които могат да се похвалят, че са представяли България, както на Европейско (1996 г.), така и на Световно първенство (1998 г.). Строителен предприемач, футболен функционер, съветник в Министерството на младежта и спорта, Гошо Гинчев е и член на Управителния съвет на Български спортен тотализатор.
За първите детски мечти, незабравимите спомени от футболната си кариера и ролята на късмета в живота му – каним Гинчев да ни разкаже с усмивка в поредния епизод от #Сефте.
"Първите ми спомени са от детските години в родното село Искрица. Бос и гол, на едно колело отивах към футболния стадион"
А кой е първият момент, в който мечтата да стане футболист се е превърнала в реалност?! За този спомен Гинчев ни връща няколко десетилетия назад. Годината е 1987, а неговият Берое губи с 0:4 от Славия на полувремето. Защитникът се появява на терена през втората част, а и до днес си спомня какво си е помислил:
"Сбъднах мечтата си! Беше шампионския отбор на Берое. Аз бях в дублиращия тим и ме бяха извикали. Никога няма да го забравя - февруари месец 1987г. Накрая паднахме с 0:5, така че спрях краха на Берое в този мач.."
Година по-късно идва време и за дебют в мъжкия национален отбор на България. А една история от първата му повиквателна при легендата Иван Вуцов, го кара да се усмихва и до днес. Предисторията?! Младокът Гошо Гинчев се явява на лагер небръснат…
"Иван Вуцов ме извика от младежкия национален отбор в мъжкия. Видя ме и ми вика - Какво си ми мъхлясал като праскова?"
По онова време в националния ни тим играят футболисти като Георги Димитров – Джеки, Арабов, Стойчо Младенов, Пламен Гетов, а Гошо Гинчев попива всяка дума и всеки съвет. Съвсем логично скоро предстои и трансфер в Левски. Там за два сезона и половина той печели 3 шампионски титли!
"Едни от най-хубавите ми години във футбола бяха в Левски. Въпреки звездите там - аз нямах притеснение. Имах самочувствието да играя за Левски"
На първо място сред големите футболисти, срещу които се е изправял на терена Гинчев поставя румънската легенда Георге Хаджи, с когото имат десетки битки, докато и двамата се състезават в турския шампионат.
"Много обичах да играя срещу Георге Хаджи. Добри разговори водихме на българо-румънски. Не са за ефир, но важното е, че след мачовете винаги се поздравявахме."
Когато като младеж е мечтаел да спечели от тотото, за да си позволи модерни футболни обувки, му е било невъзможно да си представи, че години по-късно ще е член на УС на Спортния тотализатор.
"Мечтата ми да спечеля от тотото тогава не се сбъдна, но сега съм от другата страна и искам хората да печелят. Да опитат късмета си, дай Боже, всеки да спечели. Всичко ще бъде раздадено от сърце"
Футболна Биография:
Започва футболната си кариера в Берое, за чийто първи тим дебютира през 1987 г. С екипа на старозагорския клуб изиграва 158 мача и отбелязва 10 гола в “А” група, а през пролетта на 1993 г. преминава в столичния Левски. Записва два сезона и половина при “сините” и печели три поредни шампионски титли (1993, 1994, 1995), както и Купата на България (1994). След това е трансфериран зад граница – последователно защитава цветовете на Денизлиспор (1995-1996) и Анталияспор (1996-2002). Завръща в родното първенство в състава на Черно море, с който играе успешно още три сезона преди да прекрати кариерата си, в течение на която записва 287 мача в българския елит и над 230 двубоя в чужбина. Гинчев прави дебют за България на 19-годишна възраст под ръководството на селекционера Иван Вуцов в мач срещу ГДР (1:1). Участник на европейското първенство в Англия през 1996 г. и на световното във Франция през 1998 г. Последният му мач с националната фланелка е на 23 декември 1998 г. срещу Мароко.
